Всеки има по един.
Колегата, който те спира „само за минутка“. Съседката, която знае всичко. Роднината с въпроса „А вие кога…?“.
Не са лоши хора. Просто след тях ти трябва половин ден, за да си върнеш настроението.
Обичайните решения са две: търпиш или се караш. Има и трето, да се разминавате.
Полето „Отблъскване на неприятни хора“ не гради стени и не те изолира. То работи с обстоятелствата. Тръгваш пет минути по-рано или минаваш по другата улица. Разговорът свършва, преди да е започнал. Хората, с които не си пасвате, просто губят интерес да те търсят.
Няма сцени и неловкост. Не обясняваш нищо на никого.
С кой тип хора ти е най-трудно?
